[ още ... ]

Hа 13.02.2012г. след толкова чакане дойде понеделникът, за който бях мечтала от онази далечна неделна сутрин преди 9 години, когато за първи път чух Еванесънс, докато убивах времето пред чернобелия телевизор в кухнята у дома. Да, през 2003-а още имаше и такива неща! Имаше и една луда тийнейджърка, която се влюби от пръв поглед и тази седмица най-накрая срещна любовта очи в очи.



И така, в уречения ден преборих японската педантичност, измъквайки се няколко часа по-рано от университета; японската транспортна система, сменяйки три влака, за да стигна до залата (и обърквайки посоката само веднъж ), както и скапания кансайски климат, който за пореден път беше решил да ни дари с дъжд в най-неподходящия момент. След малко повече от два часа и половина вече се намирах на около два метра от сцената и сърцето ми се опитваше да постави нов световен рекорд за скорост, оставяйки ме почти без дъх.



Evanescence се появиха на сцената малко след осем и половина и дадоха шанс на всички присъстващи в залата поне за малко да поживеят в тяхната приказка. А приказката... беше наистина вълшебна. Винаги съм изразявала открито негативното си мнение за някои от живите изпълнения на Ейми, но този път просто нямаше за какво да се хвана. Ако има нещо хубаво във всичките тези години чакане, то това е, че Ейми много е израснала като изпълнител за това време и става все по-добра с всяко следващо изпълнение. От началото до самия край на концерта песните бяха невероятно удоволствие за слуха и всички слушаха в екстаз как топлият и мек глас на Ейми се преплита с нежните звуци на пианото и се разтапя сред китарните рифове.



Трудно е да се опишат чувствата, които изпитах тогава, но сега, всеки път, когато си пусна някоя от песните, сърцето ми потрепва и ме връща към онези безценни моменти на истинско щастие. И ако досега не бях успяла да почувствам близки песните от "Evanescence", вече много от тях имат специално място в сърцето ми. "The Other Side", "Made Of Stone", "Swimming Home", "Oceans"... Всички бяха изпълнени толкова съвършено, че просто няма начин човек да остане безразличен. А песни като "Lithium", "Bring Me To Life" и "Your Star", които винаги са ми били слабост ме караха да се чудя дали не сънувам.



Не, определено не сънувах. Все още си имам тази купчинка леко размазани снимки, които да ми показват, че всичко е било истина, когато съмнението отново се появи, и аромата на спомена, загнездил се между нишките на онази карирана рокля, която преди време си купих, защото нещо в нея ми прошепна "Ейми", и която облякох специално за концерта.



Ейми беше там и беше истинска. Достатъчно близо, за да мога да уловя всяко вдишване, всеки отблясък от прожекторите, играещ си с косата й, всяка усмивка, на която неволно отвръщах. Потръпвах след всеки съвършено изпълнен висок тон и ми се искаше приказката никога да не свършва.



Исках китарите на Тери, Трой и Тим да продължат да качват адреналина ми до небесата и барабаните на Уил все така да се съревновават с пулса ми.



Секунди, минути, часове - времето минаваше неусетно в опиянението от музиката. Всичко беше толкова нереално хубаво, че преди да осъзная какво се случва, групата вече изпълняваше последната песен от биса и се готвеше да ни върне в далеч не толкова съвършената реалност. Уви, всяка приказка си има край.



Сякаш беше минал само миг от излизането им на сцената и 18 песни по-късно Evanescence благодариха на публиката, пожелаха лека нощ и си тръгнаха. Край на магията. Е, магията може и да е свършила, но ефектът от нея остава и още във влака към къщи си обещах, че това няма да е последният път, когато ще видя Evanescence на живо. Някой ден непременно ще се срещнем отново. Дотогава имам късчета спомени и много, много музика.



И ако някой случаен посетител се чуди защо профилът ми в last.fm е отчел почти 500 слушания на Evanescence тази седмица, причината е една - last.fm просто не знае колко още клипчета съм изгледала и колко точно се е измъчил mp3 плейърът ми, за да задържи магията жива възможно най-дълго.

愛しているエイミちゃん!






[Публикувано от harridan]

Нашите любимци борят конкуренцията в следните категории:

Best Vocalist, presented by Rockstar Energy Drink
• Sebastian Bach
• Andy Biersack (Black Veil Brides)
• James Durbin
• Amy Lee (Evanescence)
• Ivan Moody (Five Finger Death Punch)
• Jonathan Davis (Korn)

Album of the Year, presented by Marshall Amplification
• Anthrax, Worship Music
• Evanescence, Evanescence
• Five Finger Death Punch, American Capitalist
• Foo Fighters, Wasting Light
• Korn, The Path of Totality
• Lamb of God, Resolution

Comeback of the Year, presented by Eagle Rock Entertainment
• Anthrax
• Dream Theater
• Evanescence
• Ministry
• Slipknot
• Van Halen

Most Dedicated Fans
• Asking Alexandria
• Avenged Sevenfold
• Black Veil Brides
• Evanescence
• Falling in Reverse
• HIM


Тук можете да видите всички номинирани за наградите на Revolver

И нещо специално за harridan!

Evanescence Japan interview:

[ още ... ]